10 декември 2011, събота

0075: Как да празнуваме рождество (Kak da praznuvame rojdestvo)?

Рождество е важен семеен празник, чието празнуване доста се харесва на хората и носи радост - най-светлия християнски празник. Вечеря се в къщи, в семеен кръг, с най-близките роднини, в атмосфера на спокойствие, съгласие, мир, доброжелателност и приветливост. В този ден трябва да се забравят тъгата и неуспехите.

Вярващите хора особено старателно се готвят за това събитие, като спазват рождественския пост. Символи на празника са рождествената елха, коледуването и връчването на подаръци. В рождествената вечер коледарите гостуват подомовете и пеят песни. По този начин, пожелават на живеещите в дома добрини, мир и благополуцие.

В отговор, стопаните на дома черпят коледуващите с различни лакомства - сладки, пуканки, корабийки, гевреци, орехи, ошав. По рождество може и да се гадае. Неомъжените момичета се опитват да видят какво им е съдено и да погледнат в бъдещето. Младите хора се събират в големи компании.

Рождествена традиция е масата за празника да се нарежда с голямо разнообразие от вкусни блюда. Хората се събират около нея и отбелязват рождението на Христос. Празненството носи радост, любов, светлина и затова хората се стараят да станат по-добри и чисти. Ако е невъзможно да се посрещне рождество сред близки хора, все пак празника трябва да е в мислите ни.
--------------------------------------------------

28 ноември 2011, понеделник

0074: Рождество Христово (Rojdestvo Hristovo / Christmas).

Рождество Христово (в англ. Christmas) е един от главните християнски празници, установен в чест на раждането на Исус Христос от Дева Мария. Празнува се на 25 декември. Повечето християнски конфесии отбелязват този празник по “нов стил”. Римо-католическата църква и повечето протестантски църкви празнуват на същата тази дата.
Руската, Сръбската, Йерусалимската, Грузинската православни църкви и Атон, а също някои древноиpточни и източно-католически църкви, които използват Юлианския календар, празнуват Рождество на 7 януари по съвременния Грегорианския календар, за времето на 20 - 21 век.

Константинополската, Българската, Румънската, Антиохийската, Александрийската, Кипърската, Еладската и някои други православни църкви празнуват на 25 декември по новия Юлиански календар, който съвпада със съвременния Грегориански календар.

Само в Арменската църква празника e на 6 януари, в един ден с Кръщение Господне, под общото наименование Богоявление.

Първото споменаване на 25 декември, като дата на Рождество Христово, се съдържа в римски алманах от средата на 4-ти век. Там, на първо място в списъка на епископите и мъчениците е указано: "На 25 декември - раждане на Христос от Витлеем Юдейски" (natus Christus in Betleem Judeae).

Към този празник е привързана и датата за празнуване на Благовещение - 9 месеца назад - 25 март, непорочното зачатие. Формално, решението за празника е прието на Ефеския (Трети Вселенски) църковен събор през 431 година.
--------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

24 ноември 2011, четвъртък

0073: Харесвате ли шоколад за Коледа (Haresvate li shokolad za Koleda)?

Харесвате ли Коледни и Новогодишни празници с изненади? Твърди се, че католическата църква е забранявала на своите свещеници да похапват шоколад. Това според тях, било изобретение на дявола, защото провокирало към нечестиви помисли и грях...

Освен, че стимулира сексуалността, учените твърдят, че шоколадът стимулира производството на хормона на щастието. И наистина, като се замислим, рядко се сещаме за някой, който да похапва шоколад и в същото време да изпитва друго, освен блаженство...
Какво всъщност ни дава удоволствието, наречено с това известно за много народи име? Миг спокойствие в забързаната действителност? Колко пъти удоволствието от тази топяща се с наслада, ни е помагала да избягаме в една друга реалност – на страстта..., на насладата..., на блаженството... ?
Какъв по-добър подарък можем да измислим за себе си или за любимия си човек от истинското, нежно, в някои моменти дори вълшебно удоволствие, което шоколадът може да ни даде? Не е случаен и фактът, че от 19 век до днес, той е неизменна част от трапезата по време на балове, пиршества и всеки друг важен и ценен повод.

Поводът днес са настъпващите празници. Съвсем скоро, тихо ще се сипе белия сняг, ще бъдем сгушени около домашното огнище и ще си мислим за подаръци. Съвсем скоро, големите семейства на различни компании ще се съберат, за да отпратят отминалата година, своите премеждия и успехи.

Съвсем скоро, ще посрещнем коледните и новогодишните празници и тогава ще дойде време за вълшебната наслада наречена шоколад. И тъй като Дядо Коледа все още подготвя своите магически торби с подаръци, за да не губите търпение, предвидете и по една вълшебна кошничка пълна с шоколадови вълшебства за себе си и близките си.

В нашия съвременен свят елените са заменени с блестящи карети наречени автомобили, а златните жълтици с хартиени банкноти, но едно нещо остава непроменено – всеки търси най-доброто и щоколада е точно това - сладък и вкусен подарък, точно според случая.
--------------------------------------------------

15 ноември 2011, вторник

0072: Коледа и Бъдни вечер в традициите ни (Koleda i Badni becher v tradiciite ni).

Според българските традиции, в навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер, последният ден от великите пости. Тогава цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това е единственото хранене за деня. На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч. Всички ястия се слагат наведнъж, за да не се става от масата.
В огнището се запалва Бъдникът (крушов или дъбов пън) и стопанинът прекадява трапезата с тамян. Броят на ястията е нечетен – седем, девет или единайсет, като трябва да има от всичко, което се произвежда в стопанството (в Русия и Украйна - също православни страни, броят на ястията е дванадесет, според броя на учениците на Иисус Христос - но това вече е Рождество, а не Коледа).
Тържествената вечеря започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината.
Първия залък от хляба е за Богородица, а момите (неомъжените момичета), които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг.

Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове.

От масата всички стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледари, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването и Бъдни вечер завършват с обща трапеза на участниците в ритуала.
На следващия ден е Коледа и се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, коледна баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене. И така традициите по посрещане на Коледа и Бъдни вечер се спазват от хилядолетия насам.

При католиците и протестантите Рождество е най-любимият, най-красивият и най-чаканият празник. Много от ястията при тях се приготвят само и единствено за този ден, затова домакините се стараят всичко да се получи както трябва и започват подготовката за празника няколко месеца по-рано.   
--------------------------------------------------

08 ноември 2011, вторник

0071: Наближават коледните празници (Nablijavat kolednite praznici).

Наближават Коледните празници и в навечерието им човек се замисля и си дава сметка, че годината е към своя край. В главата му прелитат хиляди въпроси:
  • Добре ли мина?
  • Постигнах ли нещо?
  • Доволен ли съм?
  • Допуснах ли грешки?
И започва да анализира своите посъпки. Дали е наранил някого, дали е казал на любимите си хора, че ги обича. Поискал ли е прошка от най- ближните, уважавал ли е родителите си.
Когато човек е доволен от себе си, от постигнатото, е по-мил и по-внимателен. Гледа по-ведро на нещата и приема всичко с усмивка на уста. Не пада духом пред трудностите, а точно обратното, прави всичко възможно да ги преодолее.

Много от нас изпадат в умиление с наближаване на Коледата. Навън е толкова красиво. Всичко е украсено празнично, лампички намигат дяволито и човек се връща назад в своето детство.
Усмивквайки се си припомня колко хубаво е- всички около масата в очакване на чудото - Чудото на Коледа. От сърцата блика любов, всеки е изпълнен с надежда и вяра в утрешният ден - Нова година.

Утрешният ден, Новата година, които ще бъдат по-добри и по-красиви!
--------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

02 октомври 2011, неделя

0070: Суроваки (Surovaki) - традиционен след Коледен празник на българите.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая сурвакане (суровакане). Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи си приличат.

На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите така и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. На различни места в България се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:

”Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета,
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина.“

Накрая сурвакарите изричат следното: „амин братко, кови магарето“. Там където минат те хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен тези късмети в баницата се слага и пара.

Като настъпи дванадесетия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.

На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.
--------------------------------------------------

22 август 2011, понеделник

0069: Как да приготвим постни коледни зелеви сарми за Бъдни вечер (Koledni postni zelevi satmi za Badni vecher)?

Постните коледни зелеви сърми са едно от традиционните ястия за българската трапеза на Бъдни вечер. Продукти за рецептата: 1 кисела зелка, 2 глави лук, 1/2 чаена чаша олио, 1 чаена чаша ориз, сол, черен пипер, чубрица. Приготвяне на ястието: Разрязват се листата на зелката, като се отстранява твърдата им част. Задушава се ситно нарязания лук с олиото, прибавя се добре измитият ориз и малко вода и леко се задушава. Слага се сол, черен пипер и чубрица на вкус (според вкусовите предпочитания можем да добавим стафиди). Маха се от котлона полуготово.

Със сместа се пълнят зелевите листа, увиват се добре, нареждат се плътно една до друга в тенджера, чието дъно е постлано с остатъци от листата. Сармите се заливат със сок от киселото зеле (ако е много кисел, се разрежда с вода), притискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
--------------------------------------------------

Популярни публикации: